Сляпа болка вилнее в мъглата -
девет наръча в шепи държа.
Бродя сам, заобичал скръбта,
и изпивам на екс тишината.
Днес ме срути, бездънна, тъгата.
Поглед свеждам молитвен в нощта.
И мълча, не намирам слова...
Бездиханна зората заплака.