автор: Ekvilibrist

В забрава щом потъне
онази, носещата жар,
сред тиха жътва ще посърне
на природата последен дар.
Ще спомня тихо, може би,
реката за напевен глас и песени,
изляли се във тишината,
водите тихичко отнесли.
И строфа, две,
написани случайно,
ще украсяват паметник с цветя
безизразни очите, неизвестни,
оставили са свойта диря във света.