Детето ги веднъж попита:
" Може ли и аз, този път? "
Бащата тъжен, а майката свита
заклеха се да издържат
на безброй мъки всевъзможни,
но детското сърце да стоплят.
А не бяха никак те заможни -
едвам успяваха да смогват.
Но щяха много да се трудят,
неуморно, честно, упорито
и заради детето да се будят,
кога е небе в тъма обвито.
Така и сториха, успяха
достатъчно пари да съберат
и усмивка блага, плаха
в живота детски да внесат.
Детето пратиха за ден
на екскурзия с класа. Да види.
Различен да има спомен
от къща пазна и без керемиди....
И отиде то, но "Такса -
каза му - моля вий платете."
Децата на обивките със вакса
преминаха.
А то стоеше...
Внезапно детските очи
напълниха се със сълзи.
Поредната в живота гадост!
О, недоизживяна радост!!!....