автор: Lycki

Самотна гара,скършен коловоз,
а влакът път към бъдещето няма,
забравата отдавна вири нос
в искрата на догаряща цигара.

И е замряло времето във нас,
секундите във нищото отсява.
Ни полъх тих,ни птичи глас
душите ни във делника долавят.

Но кълни във душите туй зърно-
посятата любов от памти века...
Дали ще израсте или в едно,
ще легне в гроба със човека?

Дали или не би? Това е то!
В едни пониква в други гние.
Намери ли в сърцето ти добро
като вековен дъб ще се извие.

Но сети ли на злобата дъха
и вкаменелостите на сърцето
умира то, а любовта
поема път в небитието.