автор: mamasha

... А утре Слънцето...
Р. Русев, "Залез"

Да, утре слънцето, очи измило,
съня ти ще зарови в росните треви
и нежно, като мен, ще те помилва,
и вместо мен
с усмивка в погледа до теб ще помълчи.

И също като мене ще приседне
на балкона, потънал в пролетни цветя,
ще си открадне глътката последна
от чашата
ти със кафе; ще се порови в старите писма,

които до леглото си забравил;
златисто коте, върху стола ще се сгуши
и, вън денят докато крачки бави,
то, също мен,
в мечтите ти унесено ще се заслуша.