автор: naslajdenie

Тъмнината е естественото състояние на този свят.
Тъмнината е естественото състояние и на моя свят-тя е дълбоко в очите ми,както и на повърхността им.ТЯ е в душата ми и там вътре в "сърцето" ми,но не онова,което дава живот на тялото ми,
а онова,което,ако бъде видяно-дори само от едни очи-ще изглежда по-светло и по-топло от онова-"слънцето",което поглежда всяка сутрин истината-истината и реалността,които сътворяват в мрака онези слепите-без да искат,без да виждат.
....онези слепите-онази тъмната в мен,която осмисля копнежа ми по утринта.
И този копнеж става все по-силен и подтискащо желан всеки път,когато види слънцето със страх.....,а то-нахално осветява всичките несъвършенства,които тъмнината умело крие.Те обаче са на повърхността.Те са на мрачната,блатна повърхност,която яростно се бори със страха да не бъде процепена и разкрита.Страх я е,не от светлината,а от самата нея....,защото незнае какво точно има под нея...никой,никога не е поглеждал в нея-осветявайки я-показвайки и присмивайки се на всичките и несъвършенства--да,те е ужасно неправилна,омърсена и пълна с непознати чувства.Огрята- ще разкрие всичко това пред себе си,пред мен и пред целия свят....
Аз, като нейн притежател съм длъжна да и помогна.И ще и помогна.Ще я скрия от теб,от тях....,но кой после ще помогне на мен да я скрия от себе си?
Това е най-страшното и този страх е най-живия в този плътен безпощаден мрак...
Тогава започвам да се моля да дойде бързо-толкова бързо,че да ме остави безмълвна.Искам просто да се събудя една сутрин,а светлината вече да е огряла всичко онова пропито с мрак,което не смеех да погледна през годините.Искам тази светлина да идва от теб-да идва придружена със същия този страх,който изпитваше и ти преди да видиш своя свят на светло.Така сякаш ще бъда по-спокойна?
Или ще е по-страшно?...,ако е така-побързай-колкото и тъмно да е около теб,докато ме търсиш,защото тя е по-бърза,по-коварна и по-силна от нас....,а мен ме е страх-страх ме е усещайки топлината,която ме приближава все по-бързо...и все по-сигурно.