автор: LittlePerfectC

Полунощните ми часове препускат
привързани с вериги към празното легло,
а мислите обесени висят от сивия таван
и зелени богомолки режат тънките им жили.

Твърде рано уж отворих пеперудени очи –
клепките подигнати (но не насила)
от искрата тъмна на трамвая,
та тя да прогори къртичия тунел на безсъзнанието.

И ето на, вървя през виртуална самота,
ръка в ръка с голям и виолетов въпросителен,
но гладката му кука се изплъзва
и удавя в бясносиня светлина.

Перушинената лекота ще ме остави
да преплавам и през този ден
до прозрачния следобед през мъничко корабокрушение,
когато разглобена се събуждам, с натежали коси,

със кичури строя наново, фаланга по фаланга
начупените пръсти –
после те грижливо ще събират страници
от стар учебник
и браилово ще ми припомнят как да се градя.

В криптата на тъмносиня безизходица
ще се намеря – индигов отпечатък
и по свой образ и подобие ще си ушия
чучело-сърце.

Ще ти го пратя безразсъдно,
за да си плашиш гаргите,
а аз самата ще се покатеря на тавана,
в кулата заключена отвътре
и тихо, абаносово ще гния.