автор: krist

Мисля за тебе сутрин, когато
сънят ми остава в леглото,
когато отпивам кафето със мляко,
когато денят ми започва.

После, когато светне екрана,
отварям прозорец към тебе,
разговаряме, сякаш не е измама,
че това е нашето време.

Вечерта ми, когато потъва доволно
и почива във чашата с вино,
пак за теб мисля и сякаш неволно
на дъното те откривам.

Когато нощта в кадифе ме обгръща
и сънят, като мъж ме превземе
в диви прерии, диви ветри прегръщам
и вече не мисля за тебе.