автор: kristi

Аз не питам нощта. И деня не разпитвам.
Че защо да измъчвам въпросите,
обосяли от питане?... Малка крачка встрани,
там, където вали и се раждам във стихове.

Аз не търся вина. И греха не претърсвам.
Че защо да препъвам душата си,
обосяла от търсене?... Малка, смешна е тя
и прекрачва едва в заледено и хлъзгаво.

Аз се връщам сега. Чак от вчера се връщам.
Че защо да съм сянка изгубена,
обосяла от лутане?... Малка смърт ме дели
от гнездото, боли, но е болка заключена.