автор: na_de

На Тома Троев

Името му е Исус. До октомври беше първокласник при мен.
В началото на зимата обаче, го записаха в Капитан Андреево да учи, при баща му. Отиде сам, а после и майка му отиде, с голямата кака Илена...Събра се, значи пак, цялото семейство.
Остана „дуругото бааста” сам в Пловдив. Стават там такива работи, читателю! Тъгувал човекът, за майката, много му било мъчно, дошъл в училище и казвал на колежките: „Като дойдат, няма да ги прибирам повече!”
А наскоро братовчед му Данчо, който е в същия клас, ми вика:
- Исус се върна, госпожо!
Зарадвах се.
- Ама нямат пари – продължава Данчо – да направят личната карта на майката му... и да го запишат пак отново тука!
Е, иде ми, дойде ми... стана тяхната! Както казват, хубава работа, ама...
И ето, че идва един ден майката и казва:
- Дай ми за детски!...
- Какво? – викам.
- Подпис...
- Ха, сега – викам – отиди при директора, той да ти даде подпис!
Да видим като го е нямало детето цяла зима, как ще стане тази работа...
След малко се връща:
- Давай давай... той казва на мене да даваш!
- Да му дадат – викам – от Капитан Андреево!
- Ама той там само един ден бил...
Може и наистина така да е било. Като съм му погледнала тетрадките, от октомври до март – всичко празно, един ред няма написан.
Каквото съм показвала в училище, всичко е било да там.
Влизаме пак в час. Имаме писане, трябва да пишем, ала минали не минали десет минути и Исус все пита:
- Госпожо, кога ще ядем!...
Чантата му продънена, празна, през нея се вижда пода като през сито, няма тетрадки, няма химикалки... Имах купени по десет тетрадки по писане и по математика, десет химикала, десет гумички, всичко по десет, купувам, раздавам, и накрая всичко свърши...
Другите деца са напред с материала, давай сега, викам, Исусе, да почнем да пишем, ще ти помагам да наваксаш...
И му хващам дясната ръка.
И чак тогава я виждам... А тя, ръчичката му, напукана, мръсна, и както казват: гънка – бацил!
И още ми е пред очите... Водя го да се измие в тоалетната, само там има течен сапун. Влизаме в преддверието. Исус се дърпа:
- Ама, госпожо, това е женската тоалетна!
На всеки етаж има и мъжка и женска, но знам много добре, че в мъжката сапунът отдавна е свършил!
- Спокойно, викам, аз съм с теб!
Пускаме водата, топла няма, само студена. Изплакна Исус ръцете отгоре-отгоре, и вика:
- Готов съм!
Поглеждам му ръцете. Чернилката си стои, ряпа да посееш, ще поникне...
Хайде сега, давай пак!
Пусна водата втори път, пак същото...
Няма да стане така тази работа. Вземам една гъба, накарах го да свие и двете ръце в юмрук и търкам по кокалчетата. Малкият и беззименният пръст търкаме отделно, после търкаме с гъбата свивката между палеца и показалеца, после, поотделно, между кокалчетата...
Е, свърши работа студената вода и течния сапун и ръцете блеснаха!
Как грейна лицето на Исус, и окрилен, пак:
- Кога ще ядем, госпожо!
Ами да, нали вече няма да го е срам като държи лъжицата и да си крие ръцете. А той, сякаш угадил какво си мисля:
- Имам чисти ръце, госпожо, хубаво ще ям с тях!
Ех, Исусе, мисля си, ти сега хубаво ще ядеш, ама аз как ще ям днес като все твоите ръце ще ми са пред очите...