автор: haboob

Някога ловецът на думи
оплете своята мрежа
в ъгъла на живота ни
гледаше от високото
чакаше своята плячка

Лениво се очароваше
от тайните ни признания
завиваше ги в пашкул
и преценяваше вкуса им

По-късно увисна лакомо
над леглото от събития
не пропусна нито едно
прелитащо несъгласие

Сега недоволни почистваме
къщата от отражения
а той търси спасение
на тавана на очите ни