автор: petar82

Мисля, че не съм толкова важен.
Не съм по-важен от едно врабче. Дори то е по-важно с пролетната си чик-чиричка.
Просто когато избягвам от задълженията си, които също са желания, тук нещо съм написал. И пак това е едно течащо желанийценце. И всички грешки също се оказва че са едно такова нещо което си изтича. Едно време може би, едно време течащо си време. Тече си думичка след дума, мисъл, грешчица, и всъщност няма никога да разбера колко всъщност съм мъничък. Врабчетата не се чуват, от време на време едно-две и някакво куче в далечината празнуват.