автор: plami_6

"Да се завърнеш в бащината къща..."
Д. Дебелянов

Господи, няма къде да се върна -
родната стряха отдавна е сън!
Как ми се иска за миг да я зърна -
с люлка, висяща на джанката вън.

Искам отново безгрижно да пея,
тревки да късам, да ровя в пръстта,
пъстро хвърчило из двора да вея,
шеметно детство да сетя в скръбта...

Няма я... Няма я родната стряха...
Всяка тревичка смълча се в бетон.
Спомен прашясъл за миг тук поспря се:
гост непоканен, отронил се стон.