автор: petar82

Има един глас който иска да се прояви
това ва може да бяс
а може и да е детски вик
има потиснат и емоции
има и бесове
когато човека е бил потискан
виковете му се превръщат в мълчание насила

може би човек е трябвало да си вика
като малък
за да не става после бесноват, че да трябва
да млъква насила.
а има може би много, които трябва да млъкнем
но само искам да кажа, че
някой който не знае
ако кара някой който знае да мълчи,
тогава
има погубване а не спасяване.

някой който мисли че е учен,
а всъщност е бил излъъган


чрез робство да се смирим?
ами ако това води не до смирение
а до агресия към себе си
ако и изкарването на прехраната
е още една проява на тщеславие?
ако желанието за смъртта
е желание за слава
и стария змей, който учи че има живот след смъртта
душа отделна от тялото.

това стана с мен от един човек.
желаещ слава и потискащ желанието си
не говорещ от сърце
умиращ


не знам нищо, защото не обичам
а само интелекта ми опитва се
да ми потисне
останалия ми човечец
на който му се пее и играе
бесовски танци
да се пукат интелектуалните монаси
и заробени дискотечки
и нови хореиграчки
плиткоумни
гениални

но с кой да играя?
в селото живечт 2 баби един дядо
там ме чака само
гробна тишина
по-жива от градския страх
в който всички работят
от страх.

кофите
от всичко вече ме е страх
в нечовешката илюзия
взаимното унищозение
във висш израз на тщеславие
нещо ме насилва
да напиша
че ще свърша
и аз безславно
с работа
с кофите

някой би казал
че съм горд
към хората невинни
изнасилени
от безпомощността
на този свят

какво да правя като
нещо ми спомни
че след тежко
отречение
като пазач
от мен излезна
не характер по-добър
а болен експлоататор
горд от членството си в обществото.
ще млъкна споко
за тва мечтая
но искам
да чувам песни
а не смачкани интелектуалци
папагалчовци със очилца
но уви
такива песни вече никой няма да изпее
защото
в огъня
на самоизмамата
ги потиснахме.