автор: ekstasis

Когато вечерта едва приседне
на прага на прииждащата нощ
и като малко коте се протегне,
изпратила деня - добър и лош:
в усмивката ти ще се свия -
пияно бръмбарче във цвят,
с крилцата си ще те завия,
примрял от дъхав аромат...
Ще полетя по ветровете
на пролетните ти коси,
в очите ти мечта ще свети
и с капчици ще те роси...
В листенцата ти ще намеря
миг нежнобяла красота
и с трепет тих ще се разперя
в жуженето на любовта...