автор: ivliter

Ту тук, ту там,
отвяваха ме ветровете
на не една заблуда.
Изгубвах се къде ли не.
В пространства непознати
отвяваха ме блянове неутолими
сред кръговратите на буйни страсти.
И сенките на не едно проклятие,
за мене залепени,
се влачиха в праха
на моята Голгота.
Пресичах пътища злокобни,
съмнителни пътеки
забравили отдавна шепота на стъпки.
Повдигаха ме и ме носиха стихийно
безмилостни вихрушки на съдбата,
в който костите ми пукаха от болка.
На дните мътните въртопи ме поглъщаха
и ме изплюваха безпаметен,
забравил светлината.
Избрал невярната,
сред верните посоки,
в горещи дни студен се скитах –
треперещ, топлина раздавах.
Но винаги при себе си се връщах
и оцелявах пак, и оцелявах…