автор: tomatroev

Покайното кръщение - продължение

И настана глъч, и всеки искаше да говори, а Йоан Кръстител като ги спря, рече: „Искате опрощение, ала кажете първом кои сред вас са Иисус и брата му Яков?”
И като излязоха двамата отпред, Иисус каза: „ Аз съм, а този е брата ми.”
А Йоан Кръстител сложи ръка на рамото му и рече: „Кажи ми, Иисусе откъде идеш и кой си?”
„От Назарет идвам – рече Иисус. А после, като вдигна ръцете си, рече: „Обикновен човек съм и до днес къщи съм строил с баща си и братята си..
И като видя дланите Му, загрубели от труд, Йоан Кръстител рече: „Ти ли ме излекува?”
А Иисус отвърна: „Не бях аз, а Господ го направи...”
„Има два вида човеци на този свят – отвърна Йоан – едни сами избират съдбата си, а на други Господ им я посочва!... Не си строител ти, а си Спасител!”
И като се обърна към множеството, рече: „Ето, вижте, иде Царството божие на земята и този е Месията!”
„Дай ни опрощение и прекръсти ни!” – викна тълпата.
„Днес аз ще ви пречистя с вода – рече Йоан – ала утре Иисус ще ви пречиства с огън
и ако аз съм предтечата, той е пророкът, който иде след мене... Защото моето кръщение е малкото, а голямото кръщение е онова, що е с огън и меч, и дух!
А Иисус, като се приближи до Йоана, каза му: „Свети отшелнико, не съм аз пророк! Само двете си ръце имам...”
„ Иисусе – рече Йоан – повярвай ми! Сега имаш само двете си ръце. Утре ще имаш целия свят!”
Имаше в пещерата на Йоан Кръстител голямо езеро, а до езерото – вдлъбнат камък.
И като влизат всички вътре, стъпва всеки първом на камъка. И умива Йоан Кръстител ходилата му с с палмово масло, а сетне в езерото го потапя и с вода отмива греховете му... и, пречистен, да бъде достоен за Царството божие.
И така кръси Йоан и Иисус, а сетне и Яков, когото нарекоха Справедливия.
А като излязоха отвън, блесна слънцето в очите им и заслепи ги, че бяха дълго стояли вътре на тъмно, и доде привикне, замижа Иисус, а после, като погледна, отвориха му се изведнъж очите и видя този свят така, както го вижда Господ отгоре...
И видя, и проумя всичко: и това, което е било, и това, което е, и това, което ще бъде. И сложното стана просто, и невидимото стана видимо, и тайното стана явно, а невъзможното – възможно...
И всели се в Него силата Божия, и той казваше: Бог е във всеки един от вас, и когато осъзнаете това, ще намерите безсмъртие.
......................

„И имаше ново преброяване в Иудея, и римляните наложиха нови данъци...и ние, в Ерусалим, като се вдигнахме с ножове срещу тях, съюзихме се с Иуда от Галилея, и така, заедно се бихме срещу римляните,със Садук, и мнозина се биха храбро и загинаха като Ботива; и много други в Батакия, и в Перущия, защото, както казваше Учителя: „ Спасени са тези, които са кръстени с вода, ала блажени ще са тези, които са кръщавани с огън и меч... защото много са званите, ала малко са избраните, и тяхно ще е Царството божие!” , а записах това аз, недостойният раб божи Тома, в лето 6-то от разпъването на Иисуса на кръста, за да се знае.*

* / Тази приписка към глава 41 е явно добавена по-късно от Тома или може би от друг, защото е отстрани на полето в свитъка и е с друго, червено мастило – тя е красноречиво доказателство за това, каква е разликата между покайното кръщение и истинското Христово кръщение. Ще си позволя да илюстрирам това с един пример, буквално ставащ пред очите ни: Младежът, който се самозапали в Алжир и откогото тръгнаха революциите на юг от Средиземно море, не е кръщават с вода, не е „християнин”, но същевременно със действието си, със саможертвата си, е „кръстен” от Христос, той е негов Син и негово е Царството Божие.
По същият начин и в Либия всички, които се борят „с огън и меч” за правда и свобода срещу диктатурата на Кадафи са „Христови чада”, са "помазани" от Бога, независимо дали някои от тях са кръщавани с вода, а други не - бел. на Т. Т. /