автор: Marta

Пластелин, пастели, плесен,
и пак е есен, есен, есен.
Пестени пепел или прах,
от песен лятна разпилях.

Пусто вън, а вътре слънце,
останало е зрънце, зрънце.
Пъстрее пръснато тук- там,
пренесох пръст, замесих храм.

През луничките избледнели,
на дните преживени, бели
прелитат птици в мен и юг
си правят, презимуват тук.

Пласт по пласт се рони блясък,
на бронзов пясък, ситен пясък.
Пастта раззината запълва,
простор на пролет ще покълне.

Петнисти сенки на пернати
познати или непознати,
остават да катерят вън
по билото на мъртъв сън.