автор: iszaard

Твърдят, че иде пролет. Как така
преди да дойде вече я изгубих?!
И сякаш пак не искам да се будя -
заслушана съм в своята тъга.

В капчуците загледана, мълча.
В прозореца навярно е вълшебството.
През него, сякаш само мой, светът
разказва приказки от детството.

Какво ли е от другата страна?
Надеждата, ухание на пролет?
Или тревоги, горест, самота?
Безсилие. Един обречен полет.

Какво ли е да срещнеш любовта?
Навярно тя е дар, но за малцина.
Повяхват и нецъфнали цветя,
ако край тях остане вечна зима.