автор: Dimi

Не искай да спира
кросното, отхранващо,
витлото на кораба
в буйни води,
влече ни в дълбокото,
ще ни удави,
не знаеш,
че аз не умея да бдя.
Не знаеш,
че трудно се вричам в пътеките,
но, вречена вече,
се втурвам напред.
Недей да примамваш
съ думи безценни,
дори и за хляба се плаща цена.
И гларусът стене
от мъка почернен,
от глетчери
корабът спящ се сниши,
спаси го,
гмурни се за малките верни,
а мен пак
на изгрева син подари.