автор: vicont

Не съм мъдрец, не съм духовен гуру.
Очи, душа - жадуват куп наслади...
Не съм мечтал за пост с голямо бюро,
живота крие сам безброй награди.

Не съм светец, не съм и ангел свише
и в суета открих, че имам интереси...
В една дебела книга четох – пише,
със злато как да купиш сто принцеси.

Не съм сатрап, не съм и зъл велможа,
а власт, не заслепява в мен човека ...
В гърба на друг, не ще забия ножа,
макар да гизне в кръв от памтивека.

Превърна се живота в храм монетен,
звънът на злато- музика с фанфари.
И бачка Хензел като роб за Гретен...
за вещи, за парцалки... скоч, цигари.

Не съм монах, не съм изгубил пътя,
за нощите с любов, не се разкайвам.
Не искам съвестта ви с глас да мътя,
но няма да мълча- да се спотайвам.

Поемам сипкав дъх на нова пролет,
щастлив- да бъда стих от жива песен.
Във свят материален- порив в полет,
на гол- човешки дух, в мечти отнесен.