Дали защото млад съм бил?
(а може би дори и... глупав?)
* * *
Безмълвен поглед,
укор,
гняв...
Виновен съм. Признавам си.
Защо ли не успях да разгоря
истинска любов в душата си?
Защо ли вярвах в любовта,
и търсех аз - да се докосна
истински до детската мечта?
Или сега - когато аз я зърнах...
Дали не трябваше сърце да спре..?
А вместо туй душата полетя -
не искаше да я остави да умре...
Виновен съм... Признавам си.
Ала сега аз вярвам в любовта
усещам я в сърцето и душата си
не мога да я скрия .... в пепелта!
Въпроси много мога да задам.
но отговорите ще търся сам...
чрез вярата си в детската мечта...
Защото нося любовта и знам -
веднъж в живота истинска е тя!
Безмълвен поглед...
укор...
гняв...