автор: plami_6

Ще помоля за милост последна:
не обримчвай леглото със креп!
Аз съм жива - за малко ще легна
във постелята кротко до теб.

Ще побъбря, с очи ще рисувам
невъзможната наша любов...
Ще възмогна скръбта, ще будувам,
но ще чуя хриптящия зов

на Онази с косата, която
ни застига във три сутринта:
ще прошепна името Свято
и спокойна ще литна в нощта.