Колкото човек се приближава по-близо към смъртта , толкова по-често се връща към детството си . Не помни какво е обядвал преди малко , а неща , които са станали преди девет десетилетия си ги спомня , като че са били вчера .
Сега баба е на деветдесет и една , но помни работи станали , когато тя е била осемгодишна . Най-ярки са спомените и от голямото чирпанско земетресение през 1928 година . Било по Великден , на Велика събота . Майка и събирала яйца в една голяма кошница и я закачала на гредата в хамбара . Във Винарово казват на това помещение дам . Когато минал трусът отишла да провери какво е останало от тях ... Кошницата била съборена на земята , а жълтъците като огромни жълти очи се кокорели от кирпичения под . Този година за малката Йовка нямало червено яйце , но и животът им се обърнал с главата надолу .
Къщата им във Винарово била дълга и тясна , кирпичена с дървена сундурма отпред , подът с жълто като кехлибар чамово дюшеме .Стаите били постлани с царевични рогозки . Цялото домочадие спяло на земята увито в бодливи козяци . Отначало козякът жулел върло , но после се свиквало . Стаите били огромни , но празни . Зад един от долапите се минавало като през врата и там били тайните запаси от храна за семейството . Късно лято хамбарът се ползвал като хладилник - в зърното се заривали дините и пъпешите , отбор от бостана . Диня се заколвала дори и на Коледа .
В едната от стаите живеела под наем една госпожица ... Тя била даскалица в селото . Когато отивала на училище не заключвала и баба скришом се промъквала и с изгарящо любопитство разглеждала подробно наредбите и . Върху рогозката гордо се кипрело легло с нова стегната пружина . Таблите му , целите изрисувани с чуждоземни пейзажи , били увенчани с излъскани месингови топки . Леглото било застлано с фин мек памучен чаршаф , покрито с плетена на една кука куверта с чудесна дантела . Детската душица на баба се разтапяла като масло връз топъл хляб при вида на кипрата възглавничка хвърлена уж небрежно върху кувертата . Тя била атлазена с красиви розови къдри . В стаята на даскалицата имало още дървен скрин , покрит с месал, а върху него изящна кристална фруктиера , пълна с ароматни плодове . Около нея били подредени снимки на близките и .
Мечтата на баба да спи на пружинено легло и да се завива с колосан памучен чаршаф не се сбъднала , защото когато баща и решил да купи единствените кревати във Винарово от изселващите се евреи , майка и се възпротивила , че ще им се присмиват ... Какво щели да кажат хората , те не са богати , а спят на пружинени легла , след като чорбаджиите в селото нямат .
Като по-големичка баща и я завел с воловете да сеят царевица на нивата край селото . Тя щяла да пуска семената в изораните бразди . Изведнъж земята грозно забучала , небето притъмняло , воловете навирили муцуни нагоре и тревожно и безпомощно замучали .
Баща и с голям зор ги озаптил , защото те се юрнали към храстите . Разтресло веднъж и утихнало , после още веднъж , но по-силно . Погледнали към изораните бразди , не личало къде е орано и къде не , всичко било гладко като тепсия ...
Дядо Жельо решил да я остави за малко при вързаните волове , за да се качи на баирката , откъдето селото се виждало като на длан , но тя силно се разревала и той се отказал .
Когато се прибрали с воловете видели , че цяло село е излязло пред къщите и се страхува да се прибере .... Тяхната къща била пропукана на няколко места . Добре , че идело лято . После из Винарово се разчуло , че край Чирпан в земята се отворила огромна бездънна пропаст . След някой и друг месец баща и докарал нов дъхав чамов материал . Той отбирал от дърводелство и сковал в двора една временна барака , за да живеят в нея през лятото . В едната част оградил отделение за овцете и козите , а в другата за семейството - нарове и полици за саханите . Тук , в бараката вече не треперели от страх , че стените на къщата ще се срутят на главите им докато спят .
Но то продължило да тресе и хората се принудили да помислят как ще иззимуват . В тези дъсчени бараки не можело да се изкара идващата зима . Жените ходели в една местност край селото , която се наричала "Стъпата" . Там на открит склон копаели чудесна глина , мазна и лепкава .От нея можело да се измаже под , но можело да се измаже и плет , с който си измайсторили и зимното убежище . То било подобно на къшла , с кирпичени стени и сламен покрив, но вършело работа на първо време , докато се успокои и кортуляса земята ...
Баба си спомня, че изпаднала в неистова паника , когато им съобщили, че майка и я затрупала пръстта на "Стъпата" . Не се знаело дали ще оживее ... Баба плакала много повече , отколкото когато по-рано паднала от стълбите на срутената им къща , но милата и майчица се оправила .
Тогава , спомня си картинно баба , из Винарово изневиделица се появил някакъв странник . Бил стар човек , с дълга , предълга бяла брада , облечен като просяк , но не бил просяк , защото не носел огромна тъкана торба , каквато носели просяците . Този човек ходел между паникьосаните селяни и сякаш им вдъхвал спокойствие и сигурност за техния живот .
Един ден белият старец се изкачил на баирката над Винарово , било по изгрев , вдигнал високо ръце нагоре , поздравил слънцето и изчезнал ...
Какъв бил този странник , дали не бил Господ !?