автор: liulina

В бисер от очи роден се оглеждам аз,
солен на вкус, по морски топъл,
в соло се издига мрачният ми глас,
и вместо песен зазвучава вопъл.
Под слънчево небе едно сърце смрачава
и дъжд вали, солен и топъл – напояващ,
повяхва цвят, оставя прогнила плява,
и солта руши животът отминаващ …
Вятърът отвява бързо мисли –клони,
с напъпил цвят от радостни надежди,
а под слънчево небе в сърцето дъжд се рони
и моето лице в мрачината си отвежда …