автор: lubara

Младостта ти внезапнa
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза,
удавник ще бъда,
в това не ще и съмнение.
Но морските пръски
сетивата ми будят, това е знамение.
Далеч преди края на бурята
не ще дойде мойто спасение.

Обречен да страдам съм
дали е наистина
това мое красиво видение.
И въпреки всичко
в бездънното влизам.
Не искам да чакам
вълните да стихнат.

Не ща избавление !