автор: dressy

бих искала да съм родена в казабланка
в прозрачността на моето щастие
ще се прокрадват мускуси и пясък
три реда бели сълзи
още толкова чернобели кадри
и поне един самолет
който ще отлита в здрача на утрото
бяла
съм франджипани по акватична повърхност
без още познания
и очила /my Johny Sparow*?
вдъхвам те на крачка от съня си
в който караш колело с кошница
след луната
ако искаш просто да полежиш с мен
в обратната страна звездите
ще видиш как изтича времето
през вързаната ти коса
и няма смисъл няма смисъл
един издишан Джизъс Крайст
ке белла по презумпция и достоверност
докато се смеят часовете
ще затварям в сърцето ти малката златна тъга
която дяволски обичаш
черният шал за елегантни снимки
и разговорен английски за двама
в прозрачността на казабланка и щастие
Flower by съм
отдалечена и единствена
след луната
само
моля те не заспивай преди да съм целунала очите ти