автор: krasavitsa

Зная какво ще стане, когато се срещнем най-после.
Ще ме хванеш за ръка и ще ме замъкнеш на тъмно.
Въпреки тъмнината ще ме накараш да затворя очи, ще затвориш и ти твоите и ще започнем да се опознаваме отблизо. Ще опипваме лицата си и ще се смеем, ще се душим, ближем и хапем, ще дърпаш косата ми от радост като малко дете. Ще се полагаш върху мен – част по част, постепенно – първо дланите, после ръцете до лактите, до раменете, невярващо ще се убеждаваш, че имам трапчинка на рамото, шия, гърди, крака и тяло като съвсем истинска.
Ще преядем с всичко, от което се лишавахме досега.
Ще се търкаляме по поляните на глада си един за друг, ръцете ми ще те прегръщат, а кожите ни ще вкусват една от друга. Ще завирам нос във врата ти, а ти ще изследваш извивките ми.
Когато се душим, няма да се гледаме, а когато се гледаме, няма да дишаме. Отначало няма да ми даваш да говоря, а после ще ме караш да ти пея, за да поглъщаш и гласа ми.
Знам, че искаш да ме докосваш навсякъде едновременно – и тялото, и ума, и душата. Във всичко ще искаш да налагаш себе си върху мен.
Ще ликуваш, ако естетиката ти е повече от моята, а аз ще те предизвиквам с етиката си. Ще установим, че философиите ни са еднакво къси. Че моята история е в пъти повече от твоята, за което ще ме намразиш веднага и за да си върнеш тъпкано, ще станеш лош или ще се скриеш, докато не усетиш, че не можеш без мен. И пак ще се върнеш.
Ще се губим заедно из горите тилилейски на музиката. Ще те дебна зад всеки храст в парка на логиката, за да те съборя изневиделица. Ти ще ме ловуваш на кон из прериите на литературата, за да ме изненадваш с ласото си. Ще се преструваш на безразличен, когато целуваш устните на религиозното ми чувство, а аз ще твърдя, че не знам по-велики богове от твоите, докато се отдавам на докосванията ти. Ще се надбягваме по пътеките към всеки връх.
Ще се караме, за да се сдобряваме. Ще ме обиждаш, за да ти прощавам, а аз ще те обиждам, за да те смирявам. Ще ти показвам колко много зная, за да можеш да ми покажеш, че знаеш много повече.
Ще се срамуваме от нежността си и ще се цапардосваме с цитати, за да се подиграваме сами на себе си.
Понякога и аз ще бягам, но ти ще ме настигаш и без да бързаш, с един само предизвикателен поглед ще ме хващаш и пак ще ме връщаш на бойното поле, където няма ти омръзне да се биеш и да побеждаваш, а на мен – да се предавам и да моля за милост.
А когато почувстваме, че сме се наобичали, но и наранили дотолкова, че вече не усещаме нито радостите, нито болките, като виновни кучета ще подвием опашки и ще тръгнем в различни посоки, без да се обръщаме назад. Но никога няма да се забравим.
Зная. Ще се срещнем, за да се разделим най-после.