автор: mamasha

В градината стара, цяла в бели одежди,
зимата още пише своята книга,
а крехко кокиче към мене поглежда,
над снега любопитна главица надига.

Севернякът лудее. От игрите му пак
се оплакват вледенените клони...
От окото на цветето в мойта ръка
пролетни блянове кротко се ронят -

зелени надежди за гнезда и за птици,
на върбите за меките, пухкави пъпки,
за цъфнали сливи край шумни речици;
сякаш чувам отново тихите стъпки

на дъждеца, шушукащ с листа и треви...
И забравила вече студения вятър,
от тънкото стръкче вдъхвам мечти,
цветни мечти на пролетта с аромата.

Кокиче в снега
музика