автор: sonnic

Селото ни все още не е станало призрачно (сиреч обезлюдено), но май натам се е запътило.Някога в избирателните списъци се мъдреха към 1200 електорални единици, а сега и 200 не се събират. Но зададат ли се избори селото живва, като мравуняк през пролетта. Обича българинът да политиканства, а най се кефи, че му идват на крак величия
та. Пробужда се, настройва се на изборна вълна и закипяват страсти... Ама аз си падам сеирджия, и в такива ситуации избягвам да се намесвам директно, но не пропускам случай да ръчна тук-там, а после да гледам сеир ни лук ял, ни на лук мирисал...
Но преди три мандата такъв тюрлю-гювеч стана, че и моя милост попадна в сеирджийския капан.От първата клопка елегантно се измъкнах. Моите приятели и колеги ме притиснаха да се кандидатирам за кмет и нали съм си мека душица, обещах. Но се направих на късопаметен,не си смених градското жителство, та, когато излезе президентският указ, се оказа, че не отговарям на изискванията. Това обаче не ми попречи да се позабавлявам с кметската кандидатура...
Прати ме жената да набера дюли от бившите текезесарски градини накрай село, дето сега са безстопанствени. Мъкна аз пълната торба, а който ме срещне все пита – любопитен народ сме,ей! Аз, щъткайки тайнствено, обяснявам, че тренирам, т.е. привиквам да пооткрадвам това-онова, че какъв кмет ще съм щом не ме бива в за тия работи!
Е, от първия предизборен капан се измъкнах, но от втория – не успях! Иде у дома депутация с молба да стана пиар на кандидата от наше село, щото съм писмовен и речовит. Навирих нос, поласкан, а и нали съм си мека душица, не можах да откажа. То нашето момче не беше стока, ама и опонентите му не го надминаваха. И се почна...от село на село, обикаляме общината, лъжа та се пушек дига и...сам си вярвам. Аз – напред, момчето – по мен... Но в едно от селата го оставих сам да се възхвалява. Брей като се изправи момчището му с момчище зад катедрата, прихвана я с две ръце като да я дигне и запофичи към ония дето не му вярват, като отвори оная ти ми уста и...заораторства:”Я знам как да ви опраа, ама нема да кажа сега, като ма избЕрете – шъ видите...”. Слушам и не вярвам на ушите си...Кой ли го е учил на български?!!! Идеше ми да се завра под масата! Опитвам се да го спра, ама лавина спира ли се?! Хората гледат втрещени, опозицията се подхилва...Изложих се като пиар.
На изборите едва събрахме петдесетина гласа (то май родата му е голяма!).И както си му е редът на балотажа се присъединихме към друг от кандидатите. Нали се изживявах като пиар, пък съм и речовит и писмовен, възложиха ми да напиша декларацията по присъединяването и да я прочета по селската радиоуредба. Направих го, но последствията бяха направо катастрофални. Що псувни отнесох по телефона, що кирливи ризи ми измислиха, що любовници ми приписаха... Разсърди се жената, взе да минава покрай мен като покрай телеграфен стълб. Омилостивих я с две връзки мъжки чорапи от тия дето кандидат-кметът раздаваше на електората ведно с пилешки клъчки и разни други благинки.
Омилостивиха чорапките жена ми, но не задълго, щото като ги изпра два-три пъти така се свиха, че и на дете не стават. И до ден днешен не пропуска да ми натякне за демократичните чорапки дето се свивали като демокрацията.
Взех си поука и вече не се мешам между шамарите по време на избори, стоя си отстрана, потривам ръце и се подхилвам под мустак. Но сагата с чорапките не свърши дотук. Хрумна ми идеята да предложа тема за есе на моите ученици (пропуснах да спомена, драги читателю, че като фалира областният вестник се върнах на село и отново се захванах да даскалувам). Та темата беше за демокрацията и чорапките, т.е. колко широооооко понятие е демокрацията преди избори и как се свива след тях. Да, ама – не! Пак се олях...Те моичките не схванаха замисъла ми и категорично отсякоха, че и тя мирише като чорапите. Разгоря се една дискусия, която се пренесе и в семействата. Ден след дискусията ме среща заместник-кметицата, чийто син най-върло застъпваше тезата, че демокрацията мирише, и гневно ми завъртя пръст... Добре че жена ми не разбра, иначе щеше да ми трие сол на главата, че съм безотговорен към семейството, да не си виря много главата, че ще остана пак без работа...