автор: geostal

Посвещавам на по-добрата част от човечеството, каквото и да значи това...

Тя е Любимата,
която с горещи ласки
подлудява кръвта ти
и твоят благодарствен вик
се смесва с нейното:”Обичам те!”

Тя е Жената,
която в сивотата на делника,
когато ти, унил и отчаян,
озлобен и безнадежден,
търсиш подкрепа и сила,
чуваш нейното:”Дръж се!”

Тя е Майката,
която е дала живот
на децата ти и в безсънни нощи
е плакала, слагайки студени компреси
на техните горещи чела,
нашепвайки:” Спокойно, мами!”

Тя е „Старата”,
която с изплакани, сухи очи
очаква децата си, пръснати
по големия свят,
и с трепет, и с радост посреща ги,
а изпраща ги с болка
и с думите:”Със здраве, чеда!”

Тя е Вечната!