Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 359
ХуЛитери: 0
Всичко: 359

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧудовище
раздел: Разкази
автор: kia

Бяха едно тяло с две туптящи сърца. Не, каква ти любов. Тя си плю на петите. Преди това прилежно сгъна бялата си нощничка още преди телесните течности да я зацапат.
Два чифта крайници се впиваха в лепкава кожа, оплитаха се едни о други в търсене на експлозията, която ще ги обездвижи. Бесен ритъм на чисто физическо удоволствие пришпорваше сърцата „По-бързо, по-бързо, изоставате”. И те бързаха – замаяни от притока на адреналин и ендорфини. Приглушени крясъци и сподавени стенания се блъскаха в стените на тъмната стаичка и се връщаха като бумеранг към безформеното органическо чудовище. „Сърцата умират” – страхливо шепнеше любовта и се подаваше като гузен воайор от скривалището си.
Настъпи тишина. Чудовището се раздели на две и в здрача на изгряващото слънце се откроиха сенките на двете ни тела.

***
За първи път в живота си се протегнах така, както си представях протягането. На абсолютното блаженство чудесно му пасна едно продължително котешко опъване на мускулите в две противоположни посоки, увенчано с тотално отпускане на всяка една фибра от тялото ми. Консервирах позата в детайли от розов роман, когато бях на 12.
Проблемът е, че трябва да останеш сам, за да се насладиш на преживяното. По извратено правило обаче има и друг. Стои изправен гол до прозореца, полускрит зад псевдо плътни завеси и в един от вариантите на реалността - пуши.
Казва се Сам. Запознахме се някъде. Мястото беше прилично – коктейл или коледно парти. Валеше сняг, аз нямах кола, Сам ме изпрати до вкъщи и не пожела да си тръгне. Виждам, че и сега се колебае. Това е основният му проблем – вечното колебание.
Със Сам сключихме сделка за взаимно забавление. Сега, той искаше да предоговори условията. Случва се един от двамата да бъде битовият елемент, който мисли за прагматично удължаване на забавлението. През последните пет минути Сам взе решение това да бъде той.
Изчаквам го – възпитанието изисква поне да имитирам възпитание.
- Какво ще кажеш да излезем някъде в петък? – най-накрая проговори Сам.
- Да излезем? Като на среща ли – правя се на учудена аз.
- Не като, ще бъде среща – раздразнено уточнява той.

Не, веднъж вече изпробвах тази версия. Неотдавна имаше един мъж. Срещата става две, попадаш в мрежа от познати и непознати лица, твои, негови, появяват се общи редици от мъжки и женски дрехи, върху чашата ти има отпечатък от мъжки устни, на плажа до теб лежи той, вилицата ти е с мъжко ДНК, а красотата на безформеното органическо чудовище се стопява.
- Върви си. И така сме си добре.
Той си облича и ме гледа странно.
- Знаех си, че ще откажеш.
- Ще ти звънна – успокоявам го аз и се усмихвам блажено при трясъка на вратата.
- Вече можеш да се покажеш – провикването ми е малко пресилено за размера на стаята.
С едва доловими стъпчици Любовта излиза от скривалището си и се настанява на някакъв стол до прозореца. Сложила си е бялата нощница. Притиска крака до гърдите си и ме поглежда гневно – укорително.
- Остаряваш, знаеш ли – напомня ми злобно.
Хвърлям и една блестяща усмивка и се приготвям за сън без сънища.
- Кога по дяволите ще ме допуснеш в играта – тихо пита тя.


Публикувано от Administrator на 06.03.2011 @ 12:25:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   kia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.05.2021 год. / 06:07:02 часа

добави твой текст
"Чудовище" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Чудовище
от Markoni55 на 06.03.2011 @ 12:40:41
(Профил | Изпрати бележка)
Яко!


Re: Чудовище
от ami на 06.03.2011 @ 18:27:36
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Все някога на чудовището ще му е нужна и хубавицата в бяла нощничка :)


Re: Чудовище
от kia на 06.03.2011 @ 18:56:52
(Профил | Изпрати бележка)
хахахахахаххахахаха, съмнявам се - на някои хора не им трябва

]


Re: Чудовище
от ami на 06.03.2011 @ 20:05:09
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
На хората - не, на чудовището само ;) хих

]


Re: Чудовище
от Danielita на 06.03.2011 @ 23:40:28
(Профил | Изпрати бележка)
Интересен текст. Доста феминистки, но ми хареса. А за тази, с бялата нощничка, никога не е късно... да развали всичко. :)) Поздрави!


Re: Чудовище
от kia на 07.03.2011 @ 11:32:21
(Профил | Изпрати бележка)
За феминизъм даже не съм се и сетила. Какво феминистко има в човешкия опит - или го имаш или не. Не се дели на мъжки и женски. А и любовта или отхвърлянето й също е присъщо общо за хората. Без значение мъже или жени.
Наистина - къде видя феминизъм!? Жената не си отстоява правото да гласува, а си харесва ситуацията, в която е.
Иначе мерси за коментара - хареса ми,хахахах

]