автор: secret_rose

Песъчливия бряг се усмихва до мен на закат,
съзерцава вълните, окъпали нежната вечер
с разноцветни дантели, наметнали сънния град
и в очите ми плува, понесъл деня ми далечен.

Съвършени мотиви рисува в душата ми с дъх
и с невидими пръсти, посипали времето в чаша,
в чийто топъл уют са се сгушили бездна и връх
и напяват, напяват... за всичко отминало наше.

И разтварят последния лъч до безмълвна следа,
приютила вода и земя, въздух, слънце и чудо..
А брега се усмихва до мен мълчаливо в нощта
и събира солта на духа ми, до който пребъдох.