автор: batteria

И ме помоли -
Отсипи ми от червеното,
после от водата,
сложи резливото,
и малко
огън, за да ти
разкажа.

С показалеца,
с който докосваш солта,
на мъничкия връх,
най-отгоре,
където прозрачната
като слюда трошица
поема последен дъх
преди да се стопи,
точно там,
откъдето започва вкусът
на твоята гозба,
с която ме посрещаш,
е построен светът.
А около него,
с подпори от зелено,
синьо, пурпур
и бяло -
цялата вселена.
От една костилка
е извадена ядка,
от нея е извадено
зеленото стъбло,
от него са извадени
листата,
от тях
пролетта,
от нея жаркото,
а после дъждовете,
от тях е изваден потопът,
от него джиновете,
китовете и морските чудовища,
от там
пък си излязла ти.

И извади ми сега
маслини и нар,
за да ти разкажа.
От дланта ти пък
са произлезли хората,
и всичко мъртво в тях,
а и живото.
Произлязла
е миризмата
но без същността,
и ухапването,
но без ласката.
И болката, но без
убождането.
Произлязъл е пясъкът,
който ще ни затрупа,
когато часовникът на Бог
спре.

И каза ми,
подай ми сега
стомната -
да се измия.
Изсипи върху дланите ми
бистрото и
хладното,
да ме утоли,
защото жаждата
започва от бедрата,
и мекия корем,
и от гърдите ти
започва...
И от мекия мъх
по лицето
на възмъжало момче,
и от топлината
на всяка постеля
след умората,
и от съня започва,
и от обещанието,
оттам,
от върха на ръцете ти,
започва танцът на дервиша
и въртенето му свършва
пак в солта,
а оттук,
между нас,
започвам аз...