автор: perko

Един човечец бая време бачкал като снабдител в едно голямо предприятие.
Дългите години служба го научили, че не може всичко на тоя свят да се спечели с честен труд, а се налага една част да се гепи. Разбрал също, че за да забогатее човек трябва да спестява всеки ден много повече пари, отколкото изкарва. Ех, не успял да забогатее, разбира се, нашия човек, ама все пак къде с честен труд, къде с кражби спастрил двадесет хиляди долара. Долара, не лева. Кой бунак днес държи парите си левове - никой…Всички сме патриоти и обичаме Родината си, но всъщност сме истински патриоти само на тази страна, във валутата на която си пазим спестяванията.
И така, в живота на снабдителя наистина не му провървяло с жените и си останал стар ерген, но за сметка на това всичко останало друго било нормално. Малкото му приятели го считали борсук, шушумига и късоглед в оценката на житейските събития, но струвало си само някой от тях да му поиска сто лева назаем, за да се убеди категорично в неговата прозорливост.
Не щеш ли, веднъж от предприятието, където работел нашият човек го изпратили в двуседмична командировка. Той страшно се притеснил, че докато отсъства от къщи, апаши могат да разбият апартамента му и да му отмъкнат двадесетте хиляди долара, спестени с толкова мъка, па макар той да ги бил скрил на различни места. Замислил се човекът какво да прави и как да опази парите си. Нали знаете, че акълът е като мензиса – ако не ти дойде навреме, въобще не го чакай. Нашият човек, обаче намерил бързо и точно решение – решил да ги занесе в офиса на един свой приятел-бизнесмен, където имало и каса и като се върне от командировка ще отиде да си ги вземе.
Бизнесменът се съгласил с разбиране, но вметнал: „Двадесет хиляди долара са много пари, дай да ти дам касов ордер, че си ги внесъл при мен, да се знае.” „Какъв касов ордер, махнал великодушно с ръка снабдителят, нали сме приятели, няма да ги откраднеш я!” „Тогава нека повикам поне хората от офиса да видят, че ми даваш парите – възразил бизнесменът, всичко става, току виж се гътна, докато те няма и тогава кой ще знае, че си ми дал пари в касата?” „Вярно, бе! – съгласил се нашият човек. Нямаше да се сетя въобще.”
Повикал бизнеменът хората от офиса в неговата стая и им рекъл:”Вижте, този човек ми дава двадесет хиляди долара да му ги пазя в касата и след две седмици ще си ги вземе. Викам ви да знаете, ако нещо се случи, че това са негови пари.”
Служителите кимнали с разбиране и нашият човек спокойно си тръгнал от офиса, където вече парите му лежали надеждно, заключени в металната неразбиваема каса.


Сега, драги читателю трябва да направя кратичко лирическо отклонение за добропорядъчността – тази дума, която несъмнено много трудно се изговаря и многократно по-трудно се открива между нас, хората. Защото да скроиш на някого номер е също така уморително и трудно, както и да му направиш добро, но в първия случай моралното удовлетворение е много, много по-голямо. Навярно, защото Господ ни е създал от кал, затова постоянно в нашите взаимоотношения се усеща лошото качество на този изходен материал. Пък и животът постоянно ни поучава, че къде, къде ни е по-лесно да си отваряме устата, отколкото очите, та сигурно затова и на нашия снабдител не му дошло въобще наум, че вече са му скроили не шапка, ами направо костюм и той след две седмици спокойно пристигнал отново в офиса на приятеля си, да си прибере парите. „За какви пари става въпрос?”, попитал недоумяващо бизнесменът. „Как какви?, изтръпнал нашият човек. Двадесетте хиляди долара, дето ти оставих в касата преди две седмици.”, и усетил как пода под него се разтваря да го погълне.
„ Ти да не си изперкал! Какви долари бълнуваш?” – срязал го бизнесменът.
„Как да не! И твоите хора от офиса ей сега ще потвърдят, че ти ги оставих преди две седмици! Ти за глупак ли ме смяташ?”- възразил снабдителят и в следващия момент се усетил, че наистина е глупак, защото бизнесменът повикал служителите в офиса и ги попитал, дали са видели този човек преди две седмици да носи някакви пари в касата и те вкупом отвърнали: „Нееее! Никой не е носил никакви пари, а този човек го виждаме за пръв път!”
За миг нашият човек се усетил в какъв капан е попаднал, дива ярост забушувала в душата му и в следващият момент бил готов да се хвърли и да сграбчи за шията негодника, защото аргументи, неподкрепени със сила обикновено не вършат никаква работа.. Бизнесменът явно разбрал това и след като набързо отпратил служителите от офиса, приближил се до снабдителя, сложил ръка на рамото му и с топъл глас му рекъл: „Спокойно, приятелю, ей сега всичко ще уредим!” След това отишъл до касата, отворил я и извадил от там двата пакета долари, и му ги подал. „На, вземай си парите, тръгвай по живо, по здраво и извинявай за цирка!” „Но защо беше наистина всичко това?” – поел парите и попитал объркан и неразбиращ докрай ситуацията снабдителят. Бизнесменът се усмихнал горчиво, потупал го приятелски по рамото и му рекъл: „Ех! Зашо ли? Защото исках и ти да разбереш, все пак с какви хора работя…”