автор: mirei

връщам се
раменете ти обхождам
край мидите ти плувам -
от толкова далече звук

разсънвам се докрай
под кожата на мечешката зима
и в снежни стъпки се обувам
намирам те -
от толкова далече път

върху знамената ти полагам
герб и устни
и всяка сутрин от Червената стена
откъсвам изгрева
като лале

студено е
а сигурно е вече пролет
цъфтят навръх нощта
зюмбюли -
от толкова далече сън