автор: nellnokia

На хълма, дето пясъчната кал
разголила е тяло на девица,
в скалите си, разкрачена с печал,
отколе се е ширнала лозница...
Не била най-изисканият сорт -
в зърната й течало младо вино.
(Моряк, свалил резници в този порт.
Отдавна. После някъде заминал.)
Разказва хълмът - в белите скали
как в стрък трева на лозе се събрала,
как в късни доби, след безброй луни
сам Дионис любовно припознала.
Опил я богът в новия й ден,
и сам опиянен й бил награда.
Завързала лозата грозд червен -
почти като изискана менада.
Узряла чак до черно в пот и прах,
разпукала снага от плод и семе,
пияна от любов и в мир, и в грях -
сам бог наливал сладкото й бреме.
Прегръщал с нежност корена й див
с очи, с ръце - била му най-любима.
Пиянство от любов на хълма тих,
пиянство за двамина в смях и вино.
Така било - не ден, не два, не три...
Пиянството е болка и награда.
От бог пиян животът най-боли -
зарязал Богът своята менада.


Дали по гроздобер на хълма лис,
от прашната разплетена лозница,
от своята менада, Дионис
все още сбира грозде с дух на птица -
за да го смачка здраво със ръце,
изцапан с кръв и сладка медовина?...
Тъй сладко е пияното сърце
от любовта незнайна с вкус на вино...

--------------------------------------------------
Дионисополис е старото име на гр. Балчик (древногръцка колония). Градът е разположен на морския бряг, сред красиви бели скали, някога дъно на море. Легендата разказва как след една буря вълните на морето изхвърлили на брега статуя на бога на виното Дионис. В негова чест градът бил наречен Дионисополис. Тук се отглежда и един много специфичен сорт грозде - дребно, черно и бяло, с невероятен аромат. (почвата е доста скалиста). Как се е появило, никой не знае точно, но корените му са устойчиви и то вирее в този край от столетия. От него се прави местно, много специфично вино, с богат аромат и вкус.