по тревата утринна разсипал е Денят.
Искрят мънистени главици. Кутията
с карфици от ръцете изтървал. Спят
още малки топли птици. Открият ли ги
слънчеви лъчи ще литнат и ще огласят
новороденото небе, ще възхваляват Феб.
Денят ми нов на златен оверлог подгъва
небесния лазур. Стоя на разстояние от теб,
колкото мънистена глава на карфица.
Око на събудена птица.
Зениците на Деня
по зелена трева
блестят.