автор: Layla

съавторство - vionbg & layla

Аз навързах във пурпур реките
и ги пуснах по празен ръкав,
с бавни стъпки прекрачвах във дните
и крещях в лабиринти от страх.
И пътувах през празни галерии
от изложби на чужди души,
те висяха във нищото вперени,
и люлееха мъртви съдби.

Тишината ще ляга на устните,
като тежка и бяла мъгла,
ще преглъщаш на вятъра сълзите
и безплътно ще чезнеш в нощта.

Не посягай, не цапай ръцете си,
не убивай, окъпани в кръв,
ще възкръснат без тяло и в двама ни
в отпечатък от длъни на друг.
Ще открием света в отчаяние,
от любов прогорена от скръб
и от страх ще се любим до съмване,
за да трием следите от друг.