автор: ra4e-ton

Насрочихме среща (учтива, без схватка).
Изпекох й сладки, приготвих й сок
(цветя не откъснах за ваза от краткост).
Вибрираха мигове с труден залог.

Захапала времето, тя не почука,
а счупи дихание с липса на шум.
Стоеше на прага ми с намек за скука,
предвкусвайки своя очакван триумф.

Погледнах директно в очите без дъно
(душата ми плахо зад дързост се скри).
Молитви сърдечни дошла бе да жъне
с жестокост, изваяна в древни игри.

Наивен противник съм, дадох си сметка.
И все пак мечтаех за сделка с врага,
в която, заложен на руска рулетка,
животът ми плаща на други дълга.

Предложих й себе си с тайна надежда,
че разлика няма в звука на душа.
Изскърца със зъби и, свъсила вежди,
премести царица в полето ми – шах!

Макар мълчаливо, аз твърдо наблегнах
на своята младост и крехкост (на вкус).
Усмивката лека цинично ме жегна,
но вече бе ясно, че лаком импулс

я води към мене за сделка позната...
Превърнах се в порив горчив, но могъщ:
Смъртта надхитрила, днес аз бях жената
току-що спасила любимия мъж.