автор: zinka

„Обикнах те” – дочух и се взривих.
И в Божия тефтер записах – твоя!
И тази лудост здраво ме държи,
както шофьор – волана във завоя.

А аз съм перманентно във вираж –
кръжа около пъпа на живота.
Животът, който трябва да е наш,
било и на хиляда оборота!

Не вярваш ли? Да беше си мълчал,
да беше казал друго, не – „Обикнах...”
Сега, макар и да изпитвам жал,
да те обсаждам ден и нощ – привикнах.

Пътувам дълго в орбита край теб
и с поглед в бъдните ни дни те галя.
Дори Сатурн, не с толкоз вярност, Феб
по пътя си небесен обикаля.

Обикнах те – сега го казвам аз.
И в мен до кост увереност витае,
че с всяка дума – мъничък Пегас –
кръжа, за да те чакам и във Рая.