автор: rupel

Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило...
Хр.Ботев


Бесило няма!
Има страшен мах
на някакво крило от лъч и ярост.
И всички сънища се пръскат в прах.
Два сини пламъка в кръвта ни шарят.

Отмятаме завивките.
Над нас
Балканът бърчи мрачното си чело.
Задавеният търси своя глас.
Страхливецът намира малко смелост.

И някъде високо над това
крилото удря здрачината бледа...

И всяка сутрин русата глава
от изток се надига – да ни гледа.