автор: marcusjunius

В червения спектър
очите ми чакат
възмездие.
Загнездени стихове, стъпки
от стария театър
на сенките
седят до прозореца
на забравения панелен апартамент
и живеят живота си
на повикване.
По жълтите метални тръби
на студените радиатори
почукват съседи
бълбукат нагоре-надолу
съдби,
пропукват въздушни мехури в края
на тъжни обреди.
Очаквам от себе си големи неща,
но сякаш сърцето ми е
кенгуро без крака
кокошка без човка
човек без победи
и всичко това е от студените
корени.

Ще се изтръгна, ще се превърна в скитащо
дърво. Веднъж изтръгнеш ли се става лесно...
После ще избера.
Ще бъда птица или
риба.