автор: phifo

* * *

Зимата още не казва новините от снощи,
сутрин поглежда в стъклата другият свят на етажи,
в чиято обвивка снегът опаковал е думите вече.
Градът е разголен, неприлично все още белее,
изненадва душата му със запусната празна сергия.
И някак разбираме какво не достига на въздуха
да бъдем смирени до утре, без мисъл за лоши прогнози.
Валежи до смърт ще ни трябват като жертва на прага
да не бъдем палачи на дните, които остават зад масата..
Продавачът на библии не е изоставен от бога,
но жена му една сутрин тайно от него замина за Франция.
Ще бумти тази вечер и печката, ще пее шансони
и книги ще гълта, нека да казват, че били са прозорци.
Той своя прозорец след малко докрай ще разтвори,
ще провери колко е здрав и колко се вижда от него.
И после премръзналият му ангел на двора ще сети
вината си от най-неочакваното пролетно стопляне.