автор: wingstofly

Отвори очи, Ноа -
тъмна материя с проблясващи ириси,
в които мъждука иронията
на несбъднатите мечти.
Събуди се, приятелю -
знам, че търсиш,
всички търсим -
Уроборос - вечността,
захапала опашката си,
алхимия и съвършенство,
философски камък,
осъзнаване...
Опитваш се да оцелееш в сблъсъка
между причината и следствието
и да откриеш неизвестното
в уравнение с несъвместими истини.
Събуди се, Ноа -
ти не вярваше в завръщанията,
ти не вярваше в новото начало,
ти не вярваше в утрините,
които приливът отмиваше,
но ето - Бялото джудже е тук,
провесило крачета,
от ъгъла на старото легло -
една чувствителност,
наречена живот, скрила се
във края на усмивките,
разпръсваща наоколо
невидима за никого материя -
любов и блянове, илюзии,
и вибриращи запаси вяра,
блестяща мека светлина,
трептяща на ръба на отчаянието ти.
Повдигни клепачите си, Ноа,
сънищата ти не са
метафора на съществуването,
те са една измислена реалност,
нестабилна и крехка...
Събуди се, приятелю
и прегърни живота,
неудържимо губещ свойта яркост
зад затворените ти клепачи.