на В. ФР.
Февруари - любовно и слънчево нежен -
зимна приказка с пролетен танц,
във очите ти влизам, от ласка безбрежен -
сипеш чувства без яростен гланц.
Изплети ми деня от начало до края,
моя смях избистри до зори,
не очаквам вълшебства, а тайната зная -
сякаш гейзер в недрата ти ври.
Къдрокос, черноок, ненаситно си щедър,
смело носиш сърцето си в дар,
непораснал и зрял, и естествено ведър,
моя паж и величествен цар.