автор: Osip

ето така съм:
шия снопи вода
и си чакам живота
целувам
и защо

това не е най-важното –
събирах треви
късах
броях
колко пъти ще ме обичаш

но едно куче винаги се пролайваше
преди последното
все се обръщах
докато рамото ми подскачаше
подхвърляше името ти –
неучтив багаж
без спомен за крило

можех да преброя как
но никога колко
път
и
защо

такава любов не е за всяка улица
все по-често
спъвах усилието да те настигам
тя никога не си знаеше името
когато я питах
колко години си
в мен

и

защо
стрелях по пеперудите
докато тялото ти върху моето
стопляше какавидите
клоните пъпчасали от живот

и защо

късах писмата си до
протяганията на ръката ми
обърнаха всички топли супи
и наедрели есени

и защо

през ноември
винаги има охлюв
да се облизва по-хищно
от желанието ми
да те притежавам:

всяка моя черупка
преди да отпълзи от мен
откупва себе си
и пита

защо