автор: wingstofly

Ще ти подаря сънищата си, Ана,
и нощите, които милостиво
ще свалят нашийника ти
с впитите във нежната ти шия
шипове измислена сериозност.

Притвори клепачите си, Ана

Завита с облаци от нежност,
опипом ще се впуснеш
в дирите на тишината,
залутана из дебрите на сбъдването.

Сънувай, моя малка Ана

Сънувай невъзможните ми пътища
и релсите, пресичащи съзнанието.
Сънувай непознатото мълчание
и думите, покварени от красотата ти.

Сънувай бездните неизживяно щастие,
зеещи след вечно трезвите ти стъпките.
Сънувай любовта, нелепо съществуваща
в прозрачните видения на тъмните ти ириси
под трепкащите клепки отрицание.