автор: ednaotvas

Пия кафе.
Следобедно кафе.
Почти горещо е.
Със мъничко сметана само.

От теб директно
го отпивам -
от устните ти,
целия попивайки те.

Отделно има аромат
на ябълка с канела,
от теб останал някъде...

Не бързам.
На малки глътки го приемам.
Колкото даваш
точно толкова си вземам.

И вместо шоколад
отхапвам си от теб.
По-малко.
Разтапяме се.
Заедно.

Стопявам се.
На захар ставам,
полепвам
на чашата в ръба.
Очите ти ме проследяват,
като очи на лакомо хлапе.

Вълшебно е следобедното ми кафе...

Целувам те.
        Целувам те.
                Целувам те...