автор: trubadur

Вятърът свири на флейта на есен.
Топли без звук са слънчеви струните.
В нозете ми бурен... примигва - не сресан,
и той като мен: току-що събуден.

С леко сърце просторът синее,
крачих цял ден, а още е... сгладне...
Как без очи съм я карал до днеска,
дървета-царе с корони златни?

Нямаше фея, да ме омае,
да ме ориса някоя вещица.
Ни то врабец чуруликна - а зная,
утре че тъкмо тебе ще срещна.

Жадно вдишвам на есен земята,
с празни ръце прегръщам зенита.
В празно стъкло ще го запечатам -
мъгливи в студа, лъчист да го пием.